съдирала си

Речник на българския език

1. съдирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

съдирала си е производна форма на съдирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. съдирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

съдирала си е производна форма на съдирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. съдирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

съдирала си е производна форма на съдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).