съдирала

Речник на българския език

1. съдирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съдирала е производна форма на съдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съдирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съдирала е производна форма на съдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съдирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

съдирала е производна форма на съдирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. съдирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съдирала е производна форма на съдирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).