съдирал

Речник на българския език

1. съдирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съдирал е производна форма на съдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съдирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съдирал е производна форма на съдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съдирал — мин. деят. св. прич. м. р.

съдирал е производна форма на съдирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съдирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съдирал е производна форма на съдирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).