съдира

Речник на българския език

1. съдира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съдира е производна форма на съдирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. съдира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съдира е производна форма на съдирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. съдира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съдира е производна форма на съдирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).