съдил е

Речник на българския език

1. съдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съдил е е производна форма на съдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съдил е е производна форма на съдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).