съдило
1.
съдило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
съдило
е производна форма
на съдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
съдило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
съдило
е производна форма
на съдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).