съдила си

Речник на българския език

1. съдила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

съдила си е производна форма на съдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. съдила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

съдила си е производна форма на съдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).