съдело

Речник на българския език

1. съдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съдело е производна форма на съдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съдело е производна форма на съдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).