съдел

Речник на българския език

1. съдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съдел е производна форма на съдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съдел е производна форма на съдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).