съгласявал

Речник на българския език

1. съгласявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съгласявал е производна форма на съгласявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съгласявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съгласявал е производна форма на съгласявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съгласявал — мин. деят. св. прич. м. р.

съгласявал е производна форма на съгласявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съгласявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съгласявал е производна форма на съгласявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).