съгласил си

Речник на българския език

1. съгласил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съгласил си е производна форма на съглася се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съгласил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съгласил си е производна форма на съглася се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).