съгласил

Речник на българския език

1. съгласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съгласил е производна форма на съглася се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съгласил — мин. деят. св. прич. м. р.

съгласил е производна форма на съглася се (мин. деят. св. прич. м. р.).