съвоювало

Речник на българския език

1. съвоювало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвоювало е производна форма на съвоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвоювало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвоювало е производна форма на съвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвоювало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съвоювало е производна форма на съвоювам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съвоювало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съвоювало е производна форма на съвоювам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).