съвоювал

Речник на българския език

1. съвоювал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвоювал е производна форма на съвоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвоювал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвоювал е производна форма на съвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съвоювал — мин. деят. св. прич. м. р.

съвоювал е производна форма на съвоювам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съвоювал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съвоювал е производна форма на съвоювам (мин. деят. несв. прич. м. р.).