съвместявал си

Речник на българския език

1. съвместявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвместявал си е производна форма на съвместявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съвместявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвместявал си е производна форма на съвместявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съвместявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвместявал си е производна форма на съвместявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).