съвместявало си

Речник на българския език

1. съвместявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвместявало си е производна форма на съвместявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвместявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвместявало си е производна форма на съвместявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвместявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвместявало си е производна форма на съвместявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).