съвместявало

Речник на българския език

1. съвместявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвместявало е производна форма на съвместявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвместявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвместявало е производна форма на съвместявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвместявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съвместявало е производна форма на съвместявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съвместявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съвместявало е производна форма на съвместявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).