съвместявал

Речник на българския език

1. съвместявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвместявал е производна форма на съвместявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвместявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвместявал е производна форма на съвместявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съвместявал — мин. деят. св. прич. м. р.

съвместявал е производна форма на съвместявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съвместявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съвместявал е производна форма на съвместявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).