съвкупявал си

Речник на българския език

1. съвкупявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвкупявал си е производна форма на съвкупявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съвкупявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвкупявал си е производна форма на съвкупявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съвкупявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвкупявал си е производна форма на съвкупявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).