съвкупявал е

Речник на българския език

1. съвкупявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвкупявал е е производна форма на съвкупявам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвкупявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвкупявал е е производна форма на съвкупявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съвкупявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвкупявал е е производна форма на съвкупявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).