съвкупявало си

Речник на българския език

1. съвкупявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвкупявало си е производна форма на съвкупявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвкупявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвкупявало си е производна форма на съвкупявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвкупявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвкупявало си е производна форма на съвкупявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).