съвкупявал

Речник на българския език

1. съвкупявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвкупявал е производна форма на съвкупявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвкупявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвкупявал е производна форма на съвкупявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съвкупявал — мин. деят. св. прич. м. р.

съвкупявал е производна форма на съвкупявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съвкупявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съвкупявал е производна форма на съвкупявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).