съвзимал е

Речник на българския език

1. съвзимал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвзимал е е производна форма на съвзимам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвзимал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвзимал е е производна форма на съвзимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съвзимал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвзимал е е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).