съвзимало съм

Речник на българския език

1. съвзимало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

съвзимало съм е производна форма на съвзимам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвзимало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

съвзимало съм е производна форма на съвзимам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвзимало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

съвзимало съм е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).