съвзимало

Речник на българския език

1. съвзимало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвзимало е производна форма на съвзимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвзимало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвзимало е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвзимало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съвзимало е производна форма на съвзимам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съвзимало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съвзимало е производна форма на съвзимам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).