съвзимал

Речник на българския език

1. съвзимал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвзимал е производна форма на съвзимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвзимал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвзимал е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съвзимал — мин. деят. св. прич. м. р.

съвзимал е производна форма на съвзимам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съвзимал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съвзимал е производна форма на съвзимам (мин. деят. несв. прич. м. р.).