съвзел е

Речник на българския език

1. съвзел е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвзел е е производна форма на съвзема се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвзел е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвзел е е производна форма на съвзема се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).