съвзело

Речник на българския език

1. съвзело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвзело е производна форма на съвзема се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвзело — мин. деят. св. прич. ср. р.

съвзело е производна форма на съвзема се (мин. деят. св. прич. ср. р.).