съвзели

Речник на българския език

1. съвзели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съвзели е производна форма на съвзема се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съвзели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съвзели е производна форма на съвзема се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).