съвзела

Речник на българския език

1. съвзела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвзела е производна форма на съвзема се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съвзела — мин. деят. св. прич. ж. р.

съвзела е производна форма на съвзема се (мин. деят. св. прич. ж. р.).