съвзел

Речник на българския език

1. съвзел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвзел е производна форма на съвзема се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвзел — мин. деят. св. прич. м. р.

съвзел е производна форма на съвзема се (мин. деят. св. прич. м. р.).