събуждало си

Речник на българския език

1. събуждало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събуждало си е производна форма на събуждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. събуждало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събуждало си е производна форма на събуждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. събуждало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събуждало си е производна форма на събуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).