събуждало

Речник на българския език

1. събуждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събуждало е производна форма на събуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събуждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събуждало е производна форма на събуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. събуждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

събуждало е производна форма на събуждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. събуждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

събуждало е производна форма на събуждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).