събувал си

Речник на българския език

1. събувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събувал си е производна форма на събувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. събувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събувал си е производна форма на събувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. събувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събувал си е производна форма на събувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).