събувал е

Речник на българския език

1. събувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събувал е е производна форма на събувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събувал е е производна форма на събувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. събувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събувал е е производна форма на събувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).