събувало е

Речник на българския език

1. събувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събувало е е производна форма на събувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събувало е е производна форма на събувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. събувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събувало е е производна форма на събувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).