събувала

Речник на българския език

1. събувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

събувала е производна форма на събувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. събувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

събувала е производна форма на събувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. събувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

събувала е производна форма на събувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. събувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

събувала е производна форма на събувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).