събува

Речник на българския език

1. събува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

събува е производна форма на събувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. събува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

събува е производна форма на събувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. събува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

събува е производна форма на събувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).