съборил съм

Речник на българския език

1. съборил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съборил съм е производна форма на съборя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съборил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съборил съм е производна форма на съборя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).