съборил си

Речник на българския език

1. съборил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съборил си е производна форма на съборя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съборил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съборил си е производна форма на съборя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).