съборило си

Речник на българския език

1. съборило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съборило си е производна форма на съборя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съборило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съборило си е производна форма на съборя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).