съборели

Речник на българския език

1. съборели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съборели е производна форма на съборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съборели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съборели е производна форма на съборя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).