съборела

Речник на българския език

1. съборела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съборела е производна форма на съборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съборела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съборела е производна форма на съборя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).