съборел

Речник на българския език

1. съборел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съборел е производна форма на съборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съборел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съборел е производна форма на съборя (мин. деят. несв. прич. м. р.).