съблякъл е

Речник на българския език

1. съблякъл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съблякъл е е производна форма на съблека (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съблякъл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съблякъл е е производна форма на съблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).