съблякъл

Речник на българския език

1. съблякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съблякъл е производна форма на съблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съблякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

съблякъл е производна форма на съблека (мин. деят. св. прич. м. р.).