съблякло

Речник на българския език

1. съблякло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съблякло е производна форма на съблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съблякло — мин. деят. св. прич. ср. р.

съблякло е производна форма на съблека (мин. деят. св. прич. ср. р.).