съблякла

Речник на българския език

1. съблякла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съблякла е производна форма на съблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съблякла — мин. деят. св. прич. ж. р.

съблякла е производна форма на съблека (мин. деят. св. прич. ж. р.).