съблазняла

Речник на българския език

1. съблазняла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съблазняла е производна форма на съблазня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съблазняла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съблазняла е производна форма на съблазня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).