съблазнителност

Речник на българския език

съблазнѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • саблазнителност
  • саблазнителнуст
  • саблазнитилност
  • саблазнитилнуст
  • саблъзнителност
  • саблъзнителнуст
  • саблъзнитилност
  • саблъзнитилнуст
  • съблазнителнуст
  • съблазнитилност
  • съблазнитилнуст
  • съблъзнителност
  • съблъзнителнуст
  • съблъзнитилност
  • съблъзнитилнуст
  • саблазнителнос
  • саблазнителнус
  • саблазнитилнос
  • саблазнитилнус
  • саблъзнителнос
  • саблъзнителнус
  • саблъзнитилнос
  • саблъзнитилнус
  • съблазнителнос
  • съблазнителнус
  • съблазнитилнос
  • съблазнитилнус
  • съблъзнителнос
  • съблъзнителнус
  • съблъзнитилнос
  • съблъзнитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съб-лаз-ни-тел-ност
членувано съб-лаз-ни-тел-ност-та
мн.ч. съб-лаз-ни-тел-нос-ти
членувано съб-лаз-ни-тел-нос-ти-те
звателна форма